Картините с пейзажи са едни от най-разпространените изобщо в света на живописта. И ако старите майстори са използвали пейзажа, за да подчертаят сюжета на картината, то от един момент насетне, пейзажите стават самостоятелен жанр, който представят образи от природата по спиращ дъха начин.

Какво обаче означава пейзаж с топли цветове? Това означава на практика, че в дадено платно художникът е използвал преобладаващо топлите червено, жълто и оранжево като основа, за да пресъздаде даден пейзаж. Тези цветове са характерни за пролетта,  особено за лятото, но и са типични за есента. Така дори един есенен пейзаж нарисуван с корона на листата в червено, жълто и оранжево, излъчва една топлина от платното.

Цветовете са основното изразно средство на художника, когато създава пейзажна картина. Чрез използването на съчетанията между различни топли и студени цветове и полутонове, той може да провокира силни емоции от платното, да създаде илюзия за пространство, да разкаже запомняща се история.

Характерното за топлите цветове – червено, оранжево, жълто – е тяхното присъствие в по-дългия светлинен спектър на вълната. Те изпъкват напред в изображението, имат по-голяма визуална тежест и създават усещане за топлина, за разлика от хладните (синьо, зелено или лилаво). Те са цветове на интензивните емоции и страстни чувства, романтика и интимност, радост и комфорт, слънце и огън. Те вълнуват, движат се и привличат вниманието ни.

Пейзажната живопис обаче не е толкова опростена работа, колкото изброяването на топлите цветове, които присъстват в нея. Ако гледате пейзаж от само топли цветове, тогава рискувате буквално да нараните сетивата си от енергетичното излъчване на цветове. Когато обаче художникът майсторски е съчетал топлите цветове със студени такива и с полутонове, тогава топлите цветове заблестяват чудесно в цялостната картина.

Да вземем пример с представеното платно приложено към снимката на статията. В него умишлено сме избрали да присъстват всички топли цветове, но темата на картината да бъде пейзаж.

Виждаме на преден план голите високи брези, чиито корони вече са паднали, виждаме препускащата река веднага зад тях, която също привлича сетивата със студените си цветове. А сега погледнете на заден план как есенните корони на горските дървета греят в червено, оранжево и жълто. Макар темата да есенен пейзаж, топлите цветове в картината сгряват сетивата ни, но и изпълват платното с живот.

Представете си същото платно без тези топли цветове. Няма да можем да усетим същинската есенна природа, която е контрастна по своя характер, която  ни изпълва с носталгия, но и с красота именно заради тези пламтящи цветове. Без тях, пейзажът би бил пуст и студен, още преди да е настъпила зимата. Така ще бъдем лишени от красотата на сезона и ще ни остане само меланхолията.

Сега ако пак се вгледате в платното ще видите и изборът на художника да нарисува короните на дърветата не прошарени каквито са, но наподобяващи огнена стихия. Много силно червено в долната част, което преминава в оранжево по средата и на върха става в жълто. Този избор подсилва влиянието на платното върху сетивата ни, защото тълкува самата есен като една стихия, в която няма топлина, но има цветове, които все още топлят душата на човек.

Когато разглеждате картини с пейзаж с топли цветове, съзерцавайте ги по-дълго, разглеждайте тези малки или по-големи детайли; усетете картината по вашия начин и се оставете на топлите цветове да ви завладеят, за да ви заредят с емоции и с положителна енергия. Така както картината ще повлияе на вас, така ще влияе и в интериора, където ще бъде поставена, така че позволете си това предварително съзерцание.